-
1 exercice
m. (lat. exercitium) 1. упражняване; практикуване; 2. упражнение; exercices du corps физически упражнения; 3. упражнение на ученик; exercice de grammaire упражнение по граматика; 4. движение, ходене; 5. изпълнение на длъжност, на служебно задължение; 6. осъществяване на права; 7. воен. учение, обучение; faire l'exercice произвеждам строево обучение; 8. бюджетна, отчетна година; année d'exercice отчетна година: au cours de l'exercice 1997/98 в течение на отчетната 1997/98 година; exercice comptable, exercice fiscale финансова година; exercice budgétaire бюджетна година. Ќ en exercice на действителна служба; действащ; entrer en exercice встъпвам в длъжност; пристъпвам към изпълнение на служебните си задължения. -
2 formation
f. (lat. formatio) 1. образуване, формиране; създаване, възникване; formation du pluriel образуване на множествено число; formation d'une entreprise създаване на предприятие; 2. ист. формация, строй; 3. воен. строй, построяване, ред; formation de marche походен строй; 4. войскова част, формация; formations motorisées моторизирани части; 5. образование; обучение; formation littéraire литературно образование; formation professionnelle професионално обучение. Ќ Ant. déformation, destruction. -
3 instruction
f. (lat. instructio) 1. образование, подготовка, обучение; образованост; instruction primaire начално образование; instruction militaire военно обучение; 2. инструктиране, осведомяване; 3. инструкция, предписание, заповед, наредба, упътване, поръчение; 4. юр. следствие, разследване; 5. pl. инструктаж; 6. знание, интелектуален багаж, образованост; 7. компютърна инструкция, изискваща изпълнението на елементарно действие от процесора. Ќ instruction pastorale епископско наставление към паството (в писмен вид); instructions nautiques мор. информация засягаща мореплавателите, която не фигурира в картите. -
4 perfectionnement
m. (de perfectionner) усъвършенстване. Ќ instruction de perfectionnement воен. обучение на запаси, временно обучение. Ќ Ant. corruption, détérioration. -
5 anatomie
f. (bas lat. anatomia, d'o. gr.) 1. анатомия; anatomie pathologique патологична анатомия; anatomie descriptive описателна анатомия; anatomie artistique анатомия, която се учи от художници, скулптори и др.; 2. разг. красиво тяло; 3. дисекция, разрязване; 4. прен., ост. подробно изучаване, анализ; 5. разш. разрязано тяло или част от тяло за демонстрация при обучение. Ќ pièce d'anatomie отрязана част от тяло; faire l'anatomie d'un homme дисецирам, разрязвам човешко тяло. -
6 apprentissage
m. (afr. apprentis) 1. чиракуване; faire l'apprentissage de qqch. уча се да опозная нещо, да свикна с нещо; 2. лит. първи опити, крачки; начинание; 3. стаж; centre d'apprentissage център за професионално обучение. Ќ Ant. maîtrise, expérience, métier. -
7 audio-visuel,
le adj. (de audio- et visuel) 1. в съчет. enseignement audio-visuel, нагледно обучение; 2. m. аудиовизуална техника. -
8 bâton
m. (bas lat. bastum, de °bastare "porter") 1. пръчка; donner des coups de bâton а qqn. бия с пръчка някого; 2. тояга, сопа; бастун; bâton de vieillese бастун на стар човек; щека за ски; 3. жезъл; bâton de maréchal маршалски жезъл; bâton pastoral владишки жезъл; 4. bâton de chaise пръчка на стол; ост. дръжка на носилка; 5. пръчка на барабан; 6. цилидричен предмет; bâton de craie парче тебешир; bâton de rouge а levres червило; 7. чертичка (при обучение на деца да пишат); 8. разг. сума от един милион сантима (или преди паричната реформа от 1960 г. - сума от един милион франка). Ќ а bâtons rompus с прекъсване; bâton de vieillesse разг. опора на стари години; batte l'eau avec un bâton разг. правя дупка в морето; mener une vie de bâton de chaise разг. водя разгулен живот; mettre (jeter) des bâtons dans la roue разг. спирам, попречвам нещо да стане (слагам прът в колелото); tour de bâton разг. незаконна печалба; retour de bâton неочаквана реакция, отговор; bâton de berger овчарска гега. -
9 classe
f. (lat. classis) 1. съсловие; класа; classe ouvrière работническа класа; classe dominante господстваща класа; classe laborieuse обикновеният народ, трудовата класа; la lutte des classes класовата борба; 2. класа, разред, степен; качество; établissement de première classe първокласно заведение; wagon de première classe вагон първа класа; avoir de la classe изискан съм, имам висока класа; hôtel hors classe хотел от изключителна класа; elle est très classe тя е много шик; 3. зоол. раздел, клас; classe des vertébrés клас на гръбначните; classe des mammifères клас на бозайниците; 4. учебен клас, паралелка; classe préparatoire подготвителен клас; passer dans la classe supérieure преминавам в по-горен клас; la petite classe най-малките ученици; 5. класна стая; 6. воен. набор, випуск; la classe de 1998 набор 1998 година; 7. класификационна група в статистиката; classes d'âge разделяне населението на групи според възрастта. Ќ faire la classe преподавам; la rentrée des classes начало на учебната година; classe de neige зимно училище (с уроци и спортуване в планината); classes vertes зелено училище (сред природата); être bon pour la classe разг. годен съм за военна служба; vive la classe! уволнение! (за войници); faire ses classes получавам военно обучение (за набор); прен. придобивам опит. -
10 clinique
adj. et f. (lat. clinicus, gr. klinikos, de klinein "être couché") 1. клиника; 2. adj. клиничен; examen clinique клиничен преглед; 3. f. pl. практически изпити на бъдещите лекари; 4. f. метод за диагностика чрез директно наблюдение на болния; 5. f. медицинско обучение на студенти пред леглото на болния. -
11 coéducation
f. (de co- et éducation) съвместно обучение ( на момчета и момичета). -
12 correspondance
f. (de correspondre) 1. съотношение, сходство; correspondance d'idées сходство на идеи; 2. кореспонденция, преписка; être en correspondance avec qqn. в преписка съм с някого; 3. смяна (билет, валиден за две или повече превозни средства); 4. съответствие; 5. ост. съгласие между двама души; 6. съгласуване; 7. рубрика за писма на читатели (в списание или вестник); 8. станция на метрото, на която се пресичат няколко линии. Ќ enseignement par correspondance задочно обучение; cahier, carnet de correspondance ученическа книжка, бележник ( за оценки). Ќ Ant. désaccord, discordance, opposition. -
13 école
f. (lat. schola, gr. skholê) 1. училище, учебно заведение; aller а l'école отивам на училище, посещавам училище, ученик съм; école cellulaire килийно училище; école primaire основно училище; école secondaire (lycée, collège) средно училище; école de musique, de médecine музикално, медицинско училище; école commerciale търговско училище (гимназия); école d'adultes, du soir вечерно училище (за възрастни); école militaire военно училище; école professionnelle професионално училище (техникум); école d'apprentissage rurale селскостопанско училище (техникум); école en plein air училище на открито; école maternelle детска градина; Ecole d'arts et métiers Училище за приложни изкуства; Ecole centrale des arts et manufactures Инженерно-техническо училище (в Париж); 2. висше училище, университет, факултет; висша школа, институт; Ecole de droit Юридически, правен факултет; Ecole de médecine Медицински институт; Ecole normale Педагогически институт; Ecole normale supérieure Висш педагогически институт (в Париж); Ecole polytechnique Политехническо висше училище; Ecole spéciale militaire de Saint-Cyr Военно училище за артилеристи и пехотинци; Ecole supérieure de guerre Военна академия; Ecole supérieure de la Marine Военноморска академия; les hautes écoles висши учебни заведения; 3. школа, учение; école française френска школа; école de Socrate учението на Сократ. Ќ basse école обучение по езда; être а bonne école в добра среда съм; faire l'école buissonnière не ходя на училище, бягам от училище; sentir l'école имам вид на педант; la vieille école традицията; faire une école сбърквам, правя глупост; faire école имам последователи, привърженици. -
14 éducation
f. (lat. éducatio) 1. възпитание, възпитаване; bonne, mauvaise éducation добро, лошо възпитание; 2. образование, обучение; обучаване; éducation professionnelle професионално образование; 3. отглеждане, отхранване; éducation des abeilles отглеждане на пчели; l'éducation des bestiaux скотовъдство. Ќ Ant. grossièreté, impolitesse. -
15 fauconnerie
f. (de faucon) 1. обучение на соколи за лов; 2. лов със соколи; 3. мястото за отглеждане на соколи за лов. -
16 global,
e, aux adj. (de globe fig. "masse totale") глобален; взет общо, изцяло; целокупен, цялостен; somme global,e обща сума; approche global,e d'un problème глобален подход към проблем; méthode global,e глобален метод ( на обучение). Ќ Ant. partiel. -
17 institution
f. (lat. institutio) 1. учреждение; институция; 2. частно учебно заведение; 3. учредяване, установяване; institution d'héritier определяне на наследник; 4. юр. узаконяване, определяне; institution d'un nouveau calendrier установяване на нов календар; 5. устав, правилник, закон; 6. назначаване на длъжност, обличане във власт; 7. ост. обучение, образование; 8. разг. човек, който има много задълбочени знания в дадена област. -
18 langue
f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига. -
19 leçon
f. (lat. lectio, lectionis "lecture") 1. урок; leçon de français урок по френски; 2. лекция; 3. мнение, съвет, предупреждение; поука; 4. мъмрене, наказание, урок; 5. вариант (на текст); 6. текстове от Светото писание, които се четат по време на нощните служби. Ќ faire la leçon а qqn. поучавам някого; leçon de choses предметно обучение, нагледен урок; leçon vivante жив пример. -
20 monitorat
m. (de moniteur) 1. обучение, образование за инструктор, ръководител; 2. самата функция, длъжност на инструктора, ръководителя.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
ОБУЧЕНИЕ И РАЗВИТИЕ — (англ. education and development) широко разрабатываемая в психологии проблема, выясняющая взаимоотношение этих двух различных процессов (см. Педагогическая психология, Развитие психики … Большая психологическая энциклопедия
ОБУЧЕНИЕ — ОБУЧЕНИЕ, обучения, мн. нет, ср. Действие по гл. обучить обучать и обучаться. «…Революция 1905 г. чрезвычайно много сделала для политического обучения масс…» Ленин. Обучение языкам. Обучение войск. Начальное обучение. Заочное обучение. Совместное … Толковый словарь Ушакова
Обучение без учителя — (англ. Unsupervised learning, самообучение, спонтанное обучение) один из способов машинного обучения, при решении которых испытуемая система спонтанно обучается выполнять поставленную задачу, без вмешательства со стороны… … Википедия
обучение — См … Словарь синонимов
обучение — процесс целенаправленной передачи общественно исторического опыта, организация формирования знаний, умений, навыков. Проблема О. рассматривается не только в педагогической психологии (наряду с вопросами психологии воспитания), но и в общей,… … Большая психологическая энциклопедия
Обучение в вузе — Содержание 1 Виды обучения 2 Учебные предметы 3 Преддипломное обучение … Википедия
Обучение с подкреплением — (англ. reinforcement learning) один из способов машинного обучения, в ходе которого испытуемая система (агент) обучается, взаимодействуя с некоторой средой. С точки зрения кибернетики, является одним из видов кибернетического… … Википедия
ОБУЧЕНИЕ ГРАМОТЕ — обучение чтению и письму Выбор способа. О.г. определяется соотношением между устной и письменной речью, между звуками и буквами Способ О.г. опирается на знания о простейших элементах речи звуках и их обозначении буквами. Обучающийся грамоте… … Российская педагогическая энциклопедия
Обучение в ВУЗе — Содержание 1 Виды обучения 2 Учебные предметы 3 Преддипломное обучение … Википедия
Обучение с поощрением — Обучение с подкреплением (англ. reinforcement learning) способ постановки эксперимента, в ходе которого испытуемая система (агент) обучается, при поведение и взаимодействии в некоторой среде. Откликом среды (а не специальной системы управления… … Википедия
ОБУЧЕНИЕ — целенаправленно организованный, планомерно и систематически осуществляемый процесс овладения знаниями, умениями и навыками. Цели О. могут быть достигнуты при соблюдении дидактических принципов: научности, проблемности, наглядности, доступности,… … Российская энциклопедия по охране труда
